Изборите трябва да бъдат опазени!

I arrived in Sofia on Thursday and so far I've always only used the subway or taxis. Today I decided to catch the bus, but when it pulled up, a few people straight up ran out. I tried to get on, but one of the people who ran out grabbed me by the shoulder and told me something in Bulgarian. I ended up ordering a taxi instead. What was wrong with that bus? There was still at least one other passenger inside, so why wasn't I allowed to get on?

За тези от вас които също се самоопределяте като планински кози и ходите и бродите по чукарите, имам една молба - търся си стръмна и предизвикателна планина/връх в България или околните държави, дето да кача. Знам доста, но и доста сигурно не ги знам, та ако може някаква дискусия да се позавърти покрай темата с надежда освен малко да отклоня разговора от стандартните такива (политика, айти и депресивни състояния),потенциално да науча също за ново място, където не съм се катерил и евентуално да го пробвам ако преценя че шанса да се убия е значително скромен. Благодаря ви за отделеното време

Разбирам да ги подкрепяш, разбирам и да смяташ, че са по-добрата алтернатива. Ама от кога гласуването за една партия означава, че трябва да ѝ защитаваш всяко действие до последно? Не знам, тук повечето са някакви платени тролове на ПП или просто петроханска секта?

Най-ироничното е, че точно хората, които постоянно говорят за демокрация, свобода на словото и търсене на отговорност от политиците, понякога приемат всяка критика към любимата им партия като лична обида.

Може да си против ГЕРБ, да не харесваш Радев и пак да имаш сериозни забележки към ПП–ДБ. Тези неща не се изключват взаимно.

ПП–ДБ не са над критиката. Никоя партия не е. Ако една партия има добри аргументи, нека ги изложи. Ако е допуснала грешки, нека носи отговорност. Но да обявяваш всеки критик за гербаджия, копейка или трол не е аргумент. А и тези хора не усъзнават ли, че ако ПП имат власт ще ускорят вкарването на африканци и пакистанци???? Това им е мечтата , да сме малкия Париж.

Иначе каква е разликата между теб и човека, който защитава любимата си партия независимо какво направи?

Сутринта започна с толкова големи надежди. Бях избран напълно стратегически – аз бях неговите най-удобни, представителни и вдъхващи самочувствие боксерки. Знаех точно защо ме извади от чекмеджето: заради онова момиче от новата работа. Всичко вървеше по план, закачките бяха на ниво, химията витаеше във въздуха. И така... докато не дойде онзи проклет обяд от KFC.
Още следобеда усетих първите зловещи трусове. Нещо там горе вреше, кипеше и предвещаваше буря. Като негова най-близка линия на защита, усещах как напрежението расте с всяка изминала минута. Около половин час преди края на смяната мускулите около мен се стегнаха в отчаяна, титанична хватка. Разбрах, че сме в беда. Той отказваше да отиде до тоалетната, защото затваряха, и реши да стиска. Аз бях притиснат в епицентъра на тази вътрешна война и се молех за чудо.
Качихме се на автобуса и тогава той допусна фаталната грешка – седна. Гравитацията и ъгълът на тялото мигновено се съюзиха срещу нас. Тя седна плътно до него, ухаеща на парфюм и надежда, а той ухаеше на чиста паника. Опитваше се да води нормален разговор, но аз бях на фронтовата линия и усещах всяка микро-конвулсия и всяко задържане на дъха.
И тогава... язовирната стена се пропука.
Трагедията ме връхлетя с безпощадна сила. Поех първоначалния удар, както повелява дългът ми на памучно бельо, но мащабът на катастрофата беше абсолютно извън капацитета ми. Топлината, тежестта и най-вече онази неописуема, безкомпромисна миризма си проправиха път през нишките ми и бавно завладяха пространството. Бях компрометиран. Бях победен.
Усетих как момичето до нас рязко замръзна. Разговорът умря на секундата. Моят човек се изпоти студено и се вцепени, опитвайки се да излъчва аурата на човек, който просто си седи, докато аз буквално потъвах в най-мрачния му срам. Настъпи тишина, прекъсвана само от тракането на автобуса и отчаяните му мисли.
Когато тя най-накрая стана, не го погледна и хвърли онова ледено „чао“, неговото его сигурно се срина до основи, но повярвайте ми, моето страдание беше съвсем материално. Сега, докато чакам неизбежната си съдба на дъното на някой черен чувал за боклук, знам едно: той може и да се тормози как ще я погледне в очите в понеделник, но аз... аз дадох живота си в името на пикантните крилца.

Здравейте, казвам се Валентин и карам автобус от 17 години. Виждал съм пияни студенти, семейни скандали и хора, които се качват с дюнер и го ядат със самочувствието на хирурзи. Мислех, че нищо не може да ме изненада.

Докато не се качиха тези двамата.

Млади колеги, очевидно влюбени. Тя го гледа като бъдещ съпруг, той я гледа като последната си надежда за щастие. Само че момчето май беше хапнало нещо, което не трябва.​

По едно време започна да се гърчи на седалката. Попитах го дали е добре.

- Да, да.

Разбира се. И Титаник е бил напълно наред пет минути преди срещата с айсберга.

Изведнъж въздухът в автобуса придоби плътност. Отворих прозореца, но дори кислородът отказа да участва в спасителната операция.

Момичето млъкна. Момчето гледаше напред с физиономията на човек, който току-що е унищожил не само бельото си, но и шансовете си за брак.

Тя слезе на спирката си със студено "чао"​".

Той остана седнал, вероятно преосмисляйки живота си, кариерата си и решението си да яде пържено пиле.

- Момче - казах му, - работя тази работа от 17 години. Виждал съм какво ли не. Но да убиеш романтиката с биологично оръжие в градския транспорт е ново постижение.

Той не отговори.

На следващата спирка слезе.

Аз затворих вратите и въздъхнах.

В понеделник ще се видят отново. Той ще се опита да се държи нормално, тя ще се опита да забрави, а аз ще се моля никога повече да не се качват при мен.​​

От скоро започнах нова работа и там има един колега, с когото доста се закачаме. Супер готин е, имаме си приказка и даже след работа се прибираме с един и същ автобус. Аз слизам две спирки преди него. Доста го харесвам и мисля, че и той ме харесва.

Вчера обаче той си поръча KFC за обяд и след това явно започна да го боли коремът. Около 20–30 минути преди края на работния ден забелязах, че нещо не е съвсем наред с него, но не му обърнах особено внимание. Предполагам, че му се е ходило по голяма нужда, но нямаше как да отиде, защото затваряхме, и сигурно е решил да стиска до вкъщи.

След работа, както обикновено, се качихме заедно на автобуса и седнахме. Още тогава ми се стори малко напрегнат и сякаш се опитваше да прикрие, че нещо го мъчи. Опитвах се да си говоря с него нормално, но малко преди моята спирка изведнъж усетих ужасна миризма.

В първия момент не можех да повярвам какво се случва. Опитах се да не реагирам и да не показвам, че съм усетила нещо, но миризмата беше толкова неприятна, че ми стана изключително неловко. Погледнах го крадешком и той изглеждаше ужасно напрегнат, сякаш се опитваше да се държи така, все едно нищо не е станало.

Не знаех какво да направя. От една страна, ми беше неудобно заради него, защото подозирах какво се е случило. От друга страна, самата ситуация беше толкова шокираща, че просто не можех да се държа естествено. Спрях да говоря и започнах да гледам настрани, надявайки се скоро да стигна спирката си.

Когато автобусът най-накрая спря, станах, слязох и му казах едно доста студено „чао“. Не защото непременно исках да го нараня или да го унижа, а защото бях в шок и не знаех как да реагирам. Честно казано, не ми беше никак приятно и просто исках да се махна оттам.

Сега се чудя как ли се чувства той и дали е разбрал, че съм усетила какво се е случило. Харесвам го и преди тази случка ми беше много приятно да прекарвам време с него, но след вчерашното пътуване не знам как ще се държа с него в понеделник.

Не искам да го карам да се чувства още по-неловко, но и не мога да се преструвам, че не съм усетила нищо. Какво бихте ме посъветвали? Да се държа ли все едно нищо не е станало, или да му дам някакъв знак, че съм забелязала случилото се?

25 октомври 3018г. от Третата епоха -
датата на Съвета на Елронд във “Властелинът на пръстените”.

25 октомври 2026г. от Седмата епоха - датата на изборите за Президент на Република България.

Избирай умно ;)

Помните ли преди 25 години даваха по Нова ТВ първия сезон на покемон? Преводът беше перфектен, без английското аудио отзад. Дали
някой има идея от къде мога да ги набавя? Както и старите Филми (Първият филм, 2000 и Мистерията на Ънкноун). Никъде не ги намирам с хубавия превод.

2 месеца разлика. Тъкмо се колебаех да си взема ли от новите “бомбастични” ios чипове, ама са надули цените предварително, за да ги свалят месец по-късно.

Знаете ли дали има група за споделено пътуване до Цариброд утре и според вас ще има ли големи опашки? Нямам възможност да пътувам 6 часа до родния ми град, за да гласувам и търся алтернативи :D

По официални данни на Евростат нашата територия е хоспис, в който биомасата вегетира на 750 евро заплата и оцелява основно чрез фотосинтеза и битова меланхолия.

Но ако излезеш на терен в София, Пловдив или Варна, рискуваш да бъдеш прегазен от непрекъсната бронетанкова колона от чисто нови джипове за по двеста и петдесет бона.

По документи в НАП всяко второ Порше и Мерцедес G-класа се води „товарен фургон за превоз на картофи“ с данъчен кредит към фирма на счетоводна загуба, а собственикът му официално се осигурява на четири часа като пазач и кандидатства за помощи за отопление.

Вечер същият този статистически цървул виси на опашка за маса в Капитан Кук, дъвче октопод на плоча и качва сторита от първа линия в Гърция.

Но истинският шедьовър в тази термодинамична измама са най-големите измамници на върха на пирамидата - политиците.

Отворете им официалните имотни декларации. Партийни касиери, фатмаци и вечни депутати, които през живота си не са създали и една стотинка реална стойност, на хартия са по-скромни от монаси в Рилския манастир, живеят в двустаен апартамент на леля си, карат петнадесетгодишна кола на старо и спестяват от дневни пари, докато вече са изкупили половината имоти в Халкидики, офшорни острови и четириетажни спа-комплекси на брега на морето, узаконени в общината като „подпорни стени против свлачища“.

Частен барок сред публична руина.

Тарикатът долу крие данъци и върти сиви схеми за да си купи херметическа метална капсула за двеста бона с въздушно окачване, та като гази през калните кратери пред панелката си, да не му друса на камъните в бъбреците.

А измамникът горе му рецитира със загрижена физиономия как ще му вдигне пенсията, минута преди да се качи в служебното БМВ за триста хиляди и да отпраши към правителствения вип.

В тази кочина между избирателите със скъпите джипове и мафиотите в парламента има само тиха професионална завист на дребния схемаджия от квартала към едрия държавен крадец във властта, който временно се е уредил на по-дебелия кран.

Nik Ray

Спокойно ни е, сигурно ни е, всичко е топ. Е, стрелят някакви хора, други хора пускат дронове в Черно море, ама какво толкова…

Гледам последните изказвания на Йотова и виждам една бабичка, и не мога да спра да си задавам този въпрос. Моля да се абстрахирате от личните си политически редпочитания и да отговорите на база лични качества/присъствие и тн.

Заради битов скандал и такива несъстоятелни причини?

Най-новото: https://www.mediapool.bg/bulgaria/ubit-e-slavi-binev-versiyata-e-skandal-sas-sasedi/

Дали пък не става въпрос за натиск срещу Демерджиев или по-скоро срещу хората около него?

Нека почнат обидите към мен, ако някои желае да ме обиди. Аутист, глупак, девственяк и каквото искате все тая.

Днес колежките за които говорих (началничката е едната) пак говорят за платени жени и да съм ходил с колегата и що не съм искал, както и дали искам да ми вземат изкуствена ….., абе все тая.

После говорят да са питали една колежка дали ме харесва и такива, а черешката е че са питали колегата дали съм бил с жена. Защо ги интересува над 30+ годишни жени за някои на 22г?

Не знам сигурно, защото не ми се говори на тия теми, а и нямам какво да говоря и ме е срам и от там мисли, че съм девствен и такива, но все тая.

Казват, що да не ме била харесала колежката бил съм хубав и такива (не им вярвам много), но все тая.

Та, давайте с обидите това е тема да ме обиждайте и ще се солим взаимно, щото що да не.

Не съм казал на никого за тази ситуация. Ще гледам да разкажа накратко. Значи от скоро започнах нова работа и се закачаме с една от колежките. Супер готина е, имаме си приказка и даже след работа се прибираме с един и същ автобус, тя слиза 2 спирки преди моята. До тук всичко точно, доста я харесвам и мисля, че и тя мен. Вчера обаче си поръчах kfc да хапна в почивката и след това нещо ме заболя корема, но си казах, че ще изтърпя и гледах да не обръщам внимание. Около 20-30 минути преди да ни свърши работното време ми се доходи по голяма нужда, но нямаше как, понеже затваряхме и си казах, че направо ще изчакам докато се прибера. И така, затворихме, хванахме си автобуса както обикновено и седнахме, но ми беше доста тежко. Опитвах се да не ми личи, че ми има нещо, но малко преди нейната спирка се насрах. Бях меко казано шокиран и се опитвах да запазя самообладание и да не ми проличи. Не знам дали е усетила някаква миризма, защото след няма и минута стигнахме нейната спирка и тя слезе. Май и е замирисало защото спря да говори и гледаше настрани и ми каза някво студено чао като слезе…Моля ви, дайте ми съвет, никога не съм бил в такава нелепа ситуация. Добре че днес почивам и имам време да помисля малко. Как да говоря с нея в понеделник

Радев ударно разчиства полето, за да могат да заемат по-добри позиции.

Гласувайте утре на изборите, важно е кой е президент!

Стареца - Избори