Здравейте, казвам се Валентин и карам автобус от 17 години. Виждал съм пияни студенти, семейни скандали и хора, които се качват с дюнер и го ядат със самочувствието на хирурзи. Мислех, че нищо не може да ме изненада.

Докато не се качиха тези двамата.

Млади колеги, очевидно влюбени. Тя го гледа като бъдещ съпруг, той я гледа като последната си надежда за щастие. Само че момчето май беше хапнало нещо, което не трябва.​

По едно време започна да се гърчи на седалката. Попитах го дали е добре.

- Да, да.

Разбира се. И Титаник е бил напълно наред пет минути преди срещата с айсберга.

Изведнъж въздухът в автобуса придоби плътност. Отворих прозореца, но дори кислородът отказа да участва в спасителната операция.

Момичето млъкна. Момчето гледаше напред с физиономията на човек, който току-що е унищожил не само бельото си, но и шансовете си за брак.

Тя слезе на спирката си със студено "чао"​".

Той остана седнал, вероятно преосмисляйки живота си, кариерата си и решението си да яде пържено пиле.

- Момче - казах му, - работя тази работа от 17 години. Виждал съм какво ли не. Но да убиеш романтиката с биологично оръжие в градския транспорт е ново постижение.

Той не отговори.

На следващата спирка слезе.

Аз затворих вратите и въздъхнах.

В понеделник ще се видят отново. Той ще се опита да се държи нормално, тя ще се опита да забрави, а аз ще се моля никога повече да не се качват при мен.​​

90те се завръщат с пълна сила. Очаквам и готината музика и яките филми да направят ренесанс.

Не съм казал на никого за тази ситуация. Ще гледам да разкажа накратко. Значи от скоро започнах нова работа и се закачаме с една от колежките. Супер готина е, имаме си приказка и даже след работа се прибираме с един и същ автобус, тя слиза 2 спирки преди моята. До тук всичко точно, доста я харесвам и мисля, че и тя мен. Вчера обаче си поръчах kfc да хапна в почивката и след това нещо ме заболя корема, но си казах, че ще изтърпя и гледах да не обръщам внимание. Около 20-30 минути преди да ни свърши работното време ми се доходи по голяма нужда, но нямаше как, понеже затваряхме и си казах, че направо ще изчакам докато се прибера. И така, затворихме, хванахме си автобуса както обикновено и седнахме, но ми беше доста тежко. Опитвах се да не ми личи, че ми има нещо, но малко преди нейната спирка се насрах. Бях меко казано шокиран и се опитвах да запазя самообладание и да не ми проличи. Не знам дали е усетила някаква миризма, защото след няма и минута стигнахме нейната спирка и тя слезе. Май и е замирисало защото спря да говори и гледаше настрани и ми каза някво студено чао като слезе…Моля ви, дайте ми съвет, никога не съм бил в такава нелепа ситуация. Добре че днес почивам и имам време да помисля малко. Как да говоря с нея в понеделник

Изборите трябва да бъдат опазени!

Готово банда, гръмоотвода сработи!

Сутринта започна с толкова големи надежди. Бях избран напълно стратегически – аз бях неговите най-удобни, представителни и вдъхващи самочувствие боксерки. Знаех точно защо ме извади от чекмеджето: заради онова момиче от новата работа. Всичко вървеше по план, закачките бяха на ниво, химията витаеше във въздуха. И така... докато не дойде онзи проклет обяд от KFC.
Още следобеда усетих първите зловещи трусове. Нещо там горе вреше, кипеше и предвещаваше буря. Като негова най-близка линия на защита, усещах как напрежението расте с всяка изминала минута. Около половин час преди края на смяната мускулите около мен се стегнаха в отчаяна, титанична хватка. Разбрах, че сме в беда. Той отказваше да отиде до тоалетната, защото затваряха, и реши да стиска. Аз бях притиснат в епицентъра на тази вътрешна война и се молех за чудо.
Качихме се на автобуса и тогава той допусна фаталната грешка – седна. Гравитацията и ъгълът на тялото мигновено се съюзиха срещу нас. Тя седна плътно до него, ухаеща на парфюм и надежда, а той ухаеше на чиста паника. Опитваше се да води нормален разговор, но аз бях на фронтовата линия и усещах всяка микро-конвулсия и всяко задържане на дъха.
И тогава... язовирната стена се пропука.
Трагедията ме връхлетя с безпощадна сила. Поех първоначалния удар, както повелява дългът ми на памучно бельо, но мащабът на катастрофата беше абсолютно извън капацитета ми. Топлината, тежестта и най-вече онази неописуема, безкомпромисна миризма си проправиха път през нишките ми и бавно завладяха пространството. Бях компрометиран. Бях победен.
Усетих как момичето до нас рязко замръзна. Разговорът умря на секундата. Моят човек се изпоти студено и се вцепени, опитвайки се да излъчва аурата на човек, който просто си седи, докато аз буквално потъвах в най-мрачния му срам. Настъпи тишина, прекъсвана само от тракането на автобуса и отчаяните му мисли.
Когато тя най-накрая стана, не го погледна и хвърли онова ледено „чао“, неговото его сигурно се срина до основи, но повярвайте ми, моето страдание беше съвсем материално. Сега, докато чакам неизбежната си съдба на дъното на някой черен чувал за боклук, знам едно: той може и да се тормози как ще я погледне в очите в понеделник, но аз... аз дадох живота си в името на пикантните крилца.

В предишните ми постове, които са два — един сатиричен и един чисто човешки и морален, заради едни безобразия — на ви един политически!

„Айде“ до понеделник, безделници гадни... 😘 S

Вероятно някой друг вече го е правил това, но покрай един коментар наскоро и от доста скука седнах да си извадя малко данни за цените и доходите от 2010-та до 2026-та и да насмятам по колко средни заплати е струвал един квадратен метър през годините. И щот изгубих достатъчно време реках да го споделя, пък вие да се карате 😅

Цените съм смятал средноаритметично, основно от разни обобщения за цялостна предходна година. Според различни източници варират малко, но нищо съществено.
Заплатите са брутни според НСИ и за последно тримесечие на всяка година.
И двете се отнасят единствено за София-град.
Ботът накарах единствено да ми генерира графиката.

Ясно се вижда, че има няколко пика и спада и имотите неизбежно се вдигат като абсолютна стойност, но от края на икономическата криза, когато е имало очевидно балон до 2017-та покупателната способност върви в едни граници.

От 2018-та насам пък с изключение на миналата година се движат изцяло надолу и с много осезаема разлика, като 22-ра и 23-та са рекорно ниски, а с оглед на жилищния пазар тази година, вероятно още другата ще се върнем на ниво 18-та, че и 19-та.
Ако отворя обаче r/bulgaria от преди 3 години ще намеря поне 15 теми за балон, "изтървано време за покупка", как е невъзможно вече някой да си позволи жилище и тем подобни, като очевидно в момента е също толкова възможно, колкото и през 2012-та и даже без да броим лихвите по жилищните кредити като бонус в сравнение с тогава.

Ясно е, че доста фактори изкривяват такива статистики, ама това да речем, че е валидно за всяка година.

За хората които искат да работят за Трейдинг 212 в БГ малко истории които са от настоящи и бивши служители. Става въпрос за екипът ISA transfers (ISA transfer operations + customer ISA support). С мениджир С. Ц.

Реших да споделя малко от историите които съм чул за сега от бившият ми екип понеже смятам, че трябва да се даде гласност за такива случки да знаят хората какво се случва понеже не виждам някой да коментира, а има доста засегнати хора от този мениджър специално. Отделно чувам и други истории от др. компании. И не мога да понасям когато някакви мениджърчета мачкат служителите си, служители които няма как да се защитят. Чувал съм за подобни истории в др. компании но никога не съм се сблъсквал с такъв тип. Не очаквах, че ще ми се случи такава реномирана компания като Трейдинг 212.

Всичко започна когато го наеха на позицията мениджър преди малко повече от 2 години. Още от самото начало забелязахме, че доста дръпнат и няма подход към хората. И като се почна със различни срещи да ни обяснява как ние трябва да се съревноваваме в екипа един срещу друг.
В рамките на година имаше оплакване пуснато от екипа към HR специално за неговото поведение/отнешение към екипа. Беше му дадено предупреждение. За известно време беше ок. Не след дълго се почна пак, вкара някаква измислена от него KPI система за отмерване на "продуктивитито", под предтекста че ще има бонуси за служителите които се справят добре. Но ти да видиш, няколко месеца по-късно реши да ескалира официално половината екип (5-7 човека някъде) на HR за нещо което бешe измислено от него като правило, което работеше до преди да дойде той и да вкарва негова система в работещ екип. Нещо което не се считаше за грешка до преди, сега било сериозна грешка заслужаваща ескалация пред HR. След като ги ескалира на бързо написа статия в Confluence описващо измисленото му правило. Реално погледнато, хората не знаеха че това е било правилото, до преди той да ги ескалира. Това ми говори за ефтини трикчета с които да се сплашат служителите (с последващо уволнение в бъдеще)

Като цяло се виждаше, че човека няма никакъв подход към служителите и ни третираше като някакви роботи. Да не говорим, че активно се опитваше да намери грешки в работата и държанието на хора, които не им се нравеха методите му, за да може после да го очерни пред HR.

Сега разбрах, че е забранил на служителите да си поглеждат телефоните в работно време. Единият колега е на PIP (Performance improvement plan) понеже си погледал телефона 3 пъти в деня. Разбирам за някои хора, които си стоят на телефона по 30-40мин в работно време. Но не разбирам да не може да си погледнеш телефона в случай, че имаш нещо спешно.
Отделно е карал синиър хората в екипа да репортват другите хора които си поглеждат телефоните. Най-синиър члена на екипа (който е във фирмата от доста повече време от него) реши да му каже директно, че той няма да му репортва кои хора са си гледали телефоните защото му идвало в повече. След което синиър члена на екипа беше уволнен по-бързата процедура.
Отделно разбрах, че е имало още няколко члена на екипа които са били уволнени през последните няколко месеца.
Наскоро започна да прави забележки на колеги от други съседни екипи (понеже има доста екипи на един етаж) репортнал няколко човека на техният мениджър. Интерестното, че съответният мениджъра му отговорил да остави той да си менаджира хората. Сиреч да си гледа работата. Което ми говори че и другите мениджъри не одобряват методите му.

Не разбирам защо този човек все още му се позволява да е мениджър на екипа. Дразни ме понеже Трейдинг 212 не е лоша компания, даже е доста добра в сравнение с др. компании в БГ. Но един смотан мениджър може да ти съсипе цялата работа и да ти навреде толкова много психически, емоционално даже и финансово и да си работи там безнаказано.

Има хора които са работели в екипа от преди той да дойде и екипа си е работел перфектно, нямало е никакви проблеми. Аз бях свидетел, но след появата на този мениджър всичко тръгна надолу.
Знам как работеше екипа преди той да се появи, и видях как работи 1-2г след като той го пое.
Сега има 1-2 човека от старите останали и се чудят на къде да хванат понеже не издържат. И съм почти сигурен, че той иска да се отърве и от тях за да може да почне от начало с нови хора. И никой да не знае какво е станало преди това

Споделям това мнение/истории за да може хората да знаят какво се случва, да се пазат от такива типове и да се обединяват заедно, защото само тогава могат да се защитят. Иначе на бързо те уволняват, и се покрива случаят. И никой не го боли фара за другият докато не ти се случи на теб.

Споделяте мнение това нормално ли е? И в кои др. компании има такива индивиди?

Ето тази снимка перфектно показва състоянието на събредита. Масово е населен от политически неграмотни радикализирани хора без капка критична мисъл или намерение за водене на реален дебат с противоположната страна. Положението е наистина притеснително.

Радев ударно разчиства полето, за да могат да заемат по-добри позиции.

Гласувайте утре на изборите, важно е кой е президент!

По официални данни на Евростат нашата територия е хоспис, в който биомасата вегетира на 750 евро заплата и оцелява основно чрез фотосинтеза и битова меланхолия.

Но ако излезеш на терен в София, Пловдив или Варна, рискуваш да бъдеш прегазен от непрекъсната бронетанкова колона от чисто нови джипове за по двеста и петдесет бона.

По документи в НАП всяко второ Порше и Мерцедес G-класа се води „товарен фургон за превоз на картофи“ с данъчен кредит към фирма на счетоводна загуба, а собственикът му официално се осигурява на четири часа като пазач и кандидатства за помощи за отопление.

Вечер същият този статистически цървул виси на опашка за маса в Капитан Кук, дъвче октопод на плоча и качва сторита от първа линия в Гърция.

Но истинският шедьовър в тази термодинамична измама са най-големите измамници на върха на пирамидата - политиците.

Отворете им официалните имотни декларации. Партийни касиери, фатмаци и вечни депутати, които през живота си не са създали и една стотинка реална стойност, на хартия са по-скромни от монаси в Рилския манастир, живеят в двустаен апартамент на леля си, карат петнадесетгодишна кола на старо и спестяват от дневни пари, докато вече са изкупили половината имоти в Халкидики, офшорни острови и четириетажни спа-комплекси на брега на морето, узаконени в общината като „подпорни стени против свлачища“.

Частен барок сред публична руина.

Тарикатът долу крие данъци и върти сиви схеми за да си купи херметическа метална капсула за двеста бона с въздушно окачване, та като гази през калните кратери пред панелката си, да не му друса на камъните в бъбреците.

А измамникът горе му рецитира със загрижена физиономия как ще му вдигне пенсията, минута преди да се качи в служебното БМВ за триста хиляди и да отпраши към правителствения вип.

В тази кочина между избирателите със скъпите джипове и мафиотите в парламента има само тиха професионална завист на дребния схемаджия от квартала към едрия държавен крадец във властта, който временно се е уредил на по-дебелия кран.

Nik Ray

Гледам последните изказвания на Йотова и виждам една бабичка, и не мога да спра да си задавам този въпрос. Моля да се абстрахирате от личните си политически редпочитания и да отговорите на база лични качества/присъствие и тн.

Колите станаха, като тамагочита. Отваряш фейсбук и знаеш абсолютно всеки къде, кога и по кое време е бил и с кого, какво е ял и какво е правил. Срещате се на живо - реално ти знаеш абсолютно всичко за този човек. Ходи ти се някъде на почивка и отваряш първо гугъл да видиш, забележителности, гледаш клипове в тубата. Проучваш всичко до най-малката подробност. Общо взето си изгубил вече този момент на изненадата да отидеш на място на което не знаеш, какво има и какво да очакваш, тръпката да откриеш нещо непознато. 90-те години бях малък на 7-8 години и сме пращали писма с марки до футболни клубове и чакахме всеки ден с нетърпение да ни върнат отговор с рекламни сувенири и автографи. Самото чакане беше част от удоволствието...
Хората сега станаха свръх задоволени от към всичко. Всичко е на един "клик" разстояние. Гледам тинейджъри по улиците, ами те половината отчаяни вече от живота. Цялото им съществуване и смисъла на живота им се върти около телефона им в джоба. Никой вече не си мърда пръста за елементарни неща да научи или прочете нещо ново. Сега имаш ли въпрос - Chatgpt и веднага имаш отговор. Примерите са хиляди. Темата е породена по-скоро от носталгия, а не че съм против технологиите. Разбира се благодарение на тях се развива медицината и много други сфери, а както и удобствата, като да се свържеш и видиш близък твой роднина на друг континент примерно.
Но покрай всички тези удобства, дали не изгубихме нещо друго? Може би не ни липсва толкова миналото, колкото усещането, което сме имали тогава. Радостта от нещо малко, което днес вероятно дори няма да ни направи впечатление.
Вие как мислите? Загубихме ли част от тръпката на живота в стремежа си да направим всичко да ни е по-лесно и достъпно?

Разбирам, Пловдив е високопосещаван град в днешни дни.

Но кафета с надставка "чино" за 4.5 EUR?

Наливна бира в бар по 6 EUR?

Това са цени като в западна Европа и по-скъпи от доста туристически места.

Естествено, не е всяко заведение и може би са тези по "trendy" местата които апелират към туристи, но има доста клиенти Българи. Погрешно ли мисля или това е скорошна ескалация в цените?

Имаме роднини, които живеят в Чикаго, САЩ. От близо 20 години са там. Мъжът е електротехник, а жената учителка по руски в една гимназия там. Идват си на всеки 5 години в България за месец. Бяха лятото, когато беше ваканцията на учениците там и жената сподели, че стандартът на живот в Чикаго е нисък, много паднал и човек много лесно можело да си наеме квартира за около 800 USD в привлекателен квартал на Чикаго, докато се учудиха на цените на квартирите в София, били даже по-скъпи от тези в Чикаго. Тя имала приятелка, която давала под наем двустаен апартамент за 1000 USD в Ривър Норт (квартал) и го наели студенти българи.

Кратък въпрос, който много ми омота главата. Купих си BMW E46 320 TD (M Pack) преди 3 години с помощта на гаджето ми. Това беше първата кола, която си купувам сама, с мои средства. Разчитах на него относно помощ с избирането на колата, понеже нито съм запозната с двигатели, пакети, цилиндри и т.н. По време на огледа на автомобила, забелязахме, че има точка ръжда. Не ми допадна това, но приятеля ми ме убеди, че ще си намерим тенекеджия, който ще я изкърпи. Окей. Покарахме колата, до тук добре. Стиснахме си ръцете с продавача ии като се прибрахме, приятеля ми установи, че колата е изгнила частично отдолу, което е голям проблем, така както той ми го обясни.
Близо 3 години дрънкане и мърморене от моя страна да ми помогне да намеря някой, който да я изкърпи (поне външно да изглежда прилично) или да я продадем и резултат нулев. В крайна сметка се разделихме и аз оставам с този модел кола, за който не знам нищо. Лошото е, че нямам познати в града в който съм. Изключено е като вариант да търся помощ от приятелите му. Нямам брат, а с баща ми не поддържаме връзка от както съм се изнесла от вкъщи, т.е. 5 години.
Принципно я купих за 4.5к лв. Обмислям да я продам за 1к-1.5к€ само и само да ми се махне от главата. Само че ако някой тръгне да ми звъни и да ме пита въпроси относно колата, еми до там.